Читалище „Иво Войвода 1928г.“ – с. Долна Секирна е регистрирано под номер 1497 в Министерство на Културата на Република България. Материалната му база е разположена на 100 кв. м. на 2 етажа, в която се помещават четири зали – библиотека, зала за събрания, фоае и голям салон .

316229_2235420291123_583729370_n

Председател на читалището е Богомил Кирилов Савов. Секретар е Милена Калинова Иванова.

Действащите колективи към читалището са:

     – Фолклорна женска певческа група

     – Сурвакарска група

     – Пенсионерски клуб

 За контакти : chitalishte_sekirna@abv.bg

История

Читалището в село Долна Секирна е основано на 23 декември 1928г. с учредително събрание, в което участват голяма част от жителите на селото. Учредителното събрание единодушно решава читалището да се именува „Отец Спас“ – на името на свещеник Спас Димитров, който е бил половин век свещеник на селото.  По-късно към средата на двадесети век читалището е преименуавано на „Георги Димитров“. В последствие историческия портрет на Георги Димитров е заменен  с нарисувания по въображение образ от легендата за Иво „Секирски Войвода“, от където идва и името на читалището в днешно време „Иво Войвода“. 

DSC_4923

Копие от учредителния протокол. Информация: „Долна Секирна – вековен живот в антична околност“. Автор на книгата: Методи Попспасов

DSC_4922

В началото за читалището е наето помощение в сградата на Ангел Цветков. Едва през 80-те години на миналия век се построява сградата на днешното кметство и културен дом, в което да се помещава читалището.

Настоятелството на читалището закупува батериен радиоапарат, по това време в селото не е имало електричество. В читалището се провеждат театрални представления, младежки забави и увеселения.

През 60-те и 70-те години на миналия век е създадена и фолклорна група. Тя била създадена от мъже и жени, с изключителни дарби на певци, инструменталисти и разказвачи.

Информация и извадки от книгата „Долна Секирна – вековен живот в антична околност“, чиито автор е Методи Попспасов.

Легендата за Иво Войвода

DSC_63091 Он е възпет у народнете песне кико айдутин Иво Секирски. Преданието казуе дека е роден у Долну Секирну и бил кротък човек.

Една вечер у неговуту къщу дошли неколко турци еничаре. Разположили се дома му, ели, пили и закачали женете. Посакали ореси и мед, Ива излъгал, дек че тражи у комшиите тее работе. Наместо това он се надумал със свой другаре. Ива успеял да ги напои убаво и ка си пошли били пречекани и изтрепани – насечени със секире, намушени с железне виле и ножове. От същу вечер Ива се принудил, та напущил кущут си и станал айдутин. Збрал верну дружину и отвърнул на народнете душмане турци и бугарски чорбаджие. Одил по селата с четуту си – от село Сирищник до планинуту на реку Мораву, от Трекляно, то до село Рекиту, Брезничко. Това било от 1820 до 1842 годину. Ива бил страшилище за турскийо паша из Нишкия вилает, дека била залепена и Долня Секирна. Нишкия паша прачал потерю подир потерю от турци и башибозуци и редовън аскер, ама Иво ги разтурал и они не могли да го улову. Пашата поискал от султанът у Цариград да прати помощ.  Султанът отпървом нейтел, а послем му пратил 70 конници и редовну пехоту. И у туй битку Ива надвил турците. Доста из ни изтрепал, а некои побегнали. Бойът бил некуде куде Мелнете у Трънско. После Ива със свой другаре отишъл да ночуе у къщуту на едну бабу. Она обадила на турците и они ги уловили.

Историята е разказана от Стоян и Асен Григорови и поместена в книгата „Из миналото на село Долна Секирна„, чиито автор е Иван Ерулски.